Енергетичният Лизизъм — Разтворител-Разложител-Различител-Анализатор-Диференциатор-Превръщател-Трансфигуратор: на  всяко  във  всяко  (omnia  in  omnibus – лат.). Лизизъм – от гр. ез. lysis – разтваряне.

Целта  на  логическата  верига  на Енергетичния Лизизъм е да се покаже как той е едновременно  всеобщ  разтворител (разложител} и всеобщ трансформатор на всичко във всичко. Ако е  всеобщ трансформатор, то е и всеобщ синтезатор (еквивалентатор-изравнител  на всичко).

Той  не  е  само  всеобщ  анализ,  а  и   всеобщ синтез.

Енергетичният Лизизъм е като всеобщия разложител — всеобщия анализатор — всеобщия различител на всяко от всяко: той различава всяко от всяко, а различава и нещото от самото него.

Енергетичният  Лизизъм е една постоянна всеобща потребност на всяко нещо да бъде различно от самото себе си, но да бъде нещото различно от самото себе си, по дефиниция означава да включва в себе си другото. А  то  ще  може  да  включва  (съдържа) в себе си другото, само ако в природата му е вложено (да превръща) всяко във всяко и следователно Енергетичният Лизизъм може да бъде всеобщ диференциатор — различител, само ако той е всеобщ трансформатор — превръщател на всяко във всяко.

Като писател-изследовател Материус  Розенкройцер  (Тимен Тимев) вече се е заел да докаже връзката на Енергетичния Лизизъм и контекстуализма (неговата модерна теория за литературата и текста въобще). Това предстои да  бъде афиширано в западните литературни  и научни среди и да даде основата за анализи и дискусии на езика, текста и когито (мисленето).

Енергетичният Лизизъм  в  живописта, създаден в моето творчество –  на Принц Папа Жан, е философска концепция, въплътена композиционно в конкретна техника на изграждане на живописните платна: преминаване на точката в линия; на линията в повърхнина; на повърхнината — в обем; обемът,  в многомерни пространства (многомерните неевклидови геометрии).

Многомерното пространство по дефиниция, събрано в безразмерната точка, е конструкцията на абстракционизма. Ако съберем всички родове конкретности в една безразмерна точка — получаваме абстракционистичност. Ако разложим кой да е абстрактен образ — получаваме  всички   родове   конкретности.

Следователно Енергетичният Лизизъм показва генеалогията на абстракционизма като всеобщо вместилище на всички възможни настоящи и бьдещи стилове и техники на рисуване.

Ето защо само във Всемирната галерия може да се покаже Енергетичният Лизизъм, и обратно — само Енергетичният Лизизъм може да строи Всемирната галерия: защото той не би бил

стил на всички стилове,

ако със своя метод на всеобща разтворимост така не разрушава всяко нещо вътре в себе си в собствената му структура. И чрез това разрушаване — деконструиране на нещата, да покаже връзката на всяко от тях с всяко друго. Т.е. Енергетичният Лизизъм  доказва, че всяко деконструиране е ново конструиране. Сами  бяхме удивени, когато осъзнахме, че Енергетичният Лизизъм сочи всеобщата връзка на един живот — на картини и книги и Всемирната галерия „Папа Жан" — Жаноизма, като всеобщ мироглед!

Опитвайки се да  живея , аз, Папа Жан,  превърнах живота си в книга. Опитвайки  се да я прочета, аз я нарисувах. Опитвайки се да я разгледам като картина — аз се отдръпна достатъчно  далече  от  нея,   за  да  се  появи  тя  като  мисъл.

Жаноизъм — Енергетичен Лизизъм ,  и когато излезеш вън от Света — Наречен — Себе си, тогава аз се обърнах назад и видях, че всичко е събрано в една Всемирна галерия, вътре в която беше затворен светът, нарисуван от мен. Но само вън от него аз присъствах като дух и като непомислимост. Ето защо  този, който успее да нарисува всичко и построи Всемирна галерия, сам е осъден да стои вън от нея ненарисуван.

Така  и  Бог, който твори света, Сам е длъжен да бъде вън от него. Вечният  рефрен на всички философски религии.

Бог  беше   природата,

Бог  беше душата,

Бог   беше  езикът,

Той   е неоценим.

Богът е непомисленото мислещо.

Неизговоримото   говорещо.

Непочувстваното  чувстващо.

Духовното битие да бъдеш  и  материалното битие да имаш.

Ако търсите аргументация, ето я: Който сътвори ябълковото дърво,   може  ли  да се  появи  сам   като  дърво  във  Вселената?

Не,   естествено.

Напразно Витгенщайн преразказва и резюмира всички трансцедентални  философии:

„Смисълът на света е длъжен да стои вън от света." Защото този,  който е сътворил дървото, ако сам се появява като дърво —       той самият ще се нуждае отново, от своя страна, от Творец и Сътворител,  и за да  прекъснем  нескончаемия логичен  кръг на Творец   и   Творение,   ние   сме   длъжни   да   изковем   неизходима бездна   между  двамата.   „На  Творящото   му  е   забранено  да  се появява като сътворено."

По сътвореното не можем да съдим за Твореца, но в него не  виждаме  самия  Творец.

За да бъде една галерия Всемирна, е задължително не само всички факти в нея да се появяват като картини, но и всяка една картина да съдържа в себе си всички останали като свои елементи: именно подобно умствено събитие се случи в главата на Лайбниц, което доведе до създаването на монадологията — единствената от хипотезите на миналото, която не се нуждаеше от нов гений (както Нютон се нуждаеше от Айнщайн), за да даде началото на модерното естествознание в света на всички възможни светове в квантовата механика до семантиката на всички възможни семантики. А модерната логика и лингвистика, в този общ код на знанието, в който се събираха науките и изкуствата като алгорометична стъпка за създаване на всяка една бъдеща теория на метафизиката, дефинирана от Материус Розенкройцер  ОМНИСЕМАНТИЗЪМ.

Този омнисемантизъм в своята дейност художник и писател, аз, Папа Жан осъществявам в изкуството си като форма на една друга активност, разнасяща  очарованието на Енергетичния  Лизизъм.

Постоянно чрез годините осъзнавах, че Енергетичният Лизизъм като разтваряне на всичко във всичко е възможен, само след като той –  като стройна философия и логика, е доказал взаимната прозрачност и взаимосвързаност на нещата. — С други думи, всяко не би било свързано във всяко (омнисемантическата модификация на Лайбниц, която въведе Материус Розенкройцер), ако те предварително не бяха взаимно разтворими, което в създадения от мен нов стил в живописта –  Енергетичния   Лизизъм,  се осъществява творчески, на практика.

Така и старите представи на алхимията бяха доказани чрез модерната транспонтация на частиците, която направи явно извеждането на един елемент чрез всеки друг. Както от всеки химически елемент днес може да се добие злато, така и от всяко понятие могат да се изведат всички останали категории и във всеки нарисуван образ, да се разчетат всички останали.

Моята основна мотивация и вдъхновение е да си представя света като Всемирна галерия — нещо, което преди години Борхес си представяше като Всемирна космическа библиотека, в която от всяка книга може да се научи за всички останали. Като  художник аз, съчетавайки медитация, интуиция,  ерудиция и творчески заложби, започнах да конструирам картините си така, че дори и  картините ми да изгорят, то само от една останала картина могат да бъдат реставрирани всички останали!

 Величественото на този метод е във взаимопрозрачността (интерпенетрационността — Interpeation). Ho фактите един за друг имат своето голямо доказателство във факта, че в различните епохи се появява една и съща логика на взаиморазтворимост, имаща за задача да компенсира недостатъците на секуларните еднозначни формални логики, които всеки век препоръчва и с които комично се гордее. За тези, които нямат ерудиция, можем да напомним основната концепция иа Лайбниц „За света на всички  възможни светове".  За Лайбниц така нареченият „действителен свят е само един от възможните светове, които могат да се построят от изходните монади, а истинският действителен свят е „Сумата на всички възможни светове", които могат да се конструират от комбинацията между монадите, следователно реален е не нашият макроскопски свят, който е само един от възможните, а реален е само континиумът от всички възможни светове, получени чрез комбинацията на всички   възможни   семантики.

Пример: Така например идеята, която носи в себе си една картина, може да бъде нарисувана по множество възможни начини, които различните начини на една и съща картина Eidos {Ейдос) наивните векове  приписваха на най-различни  гении.

Тези скептични гении не подозираха, че това, което наричат собствено творчество, е тяхна различна интерпретация на един и сьщи сюжет; те са всъщност Великата различна самоинтерпретативна способност на картината да се самоизобразява, сама, заблуждавайки човечеството, че се твори от различните гении. Както една картина носи в себе си всички останали картини, така и езикът е континиум от текстове, в които всеки текст носи всички  останали  текстове  за  себе си  в  себе  си.

Но само и Единствено Божественото и Боговдъхновеното носи всичко в себе си.

Всемирната галерия е модерното, живописно изображение на Лайбницовата монадология: както в една монада се изобразяват всички останали, така и в една картина на Всемирната галерия се отразяват всички останали Неща като ненарисувани, защото само като  ненарисувани  те  могат  да  бъдат  отразени.

Монадата е духовният атом, който взаимодейства с всички останали атоми във Вселената не посредством причинна връзка, а дистанционно — „per distantionem" — като телепатично взаимодействие: Стохастичният метод на нелокалността, върху който е основана цялата квантова механика, и съвременният възглед за строежа на Вселената като непартикуларизъм (съвременният възглед за Вселената като непространствена вънвременна енергетична същност).

Защото различията на нещата като факти и нещата като образи {''Имаго") са тези, че нещата като факти изискват физическо взаимодействие, а нещата като образи се основават на стохастичната квантово-механична връзка, която в старите епохи винаги са наричали телепатия. С естетическа ирония можем да кажем, че гаранция един факт да добие квантово-механичен телепатичен статус е той да се появи като естетическа енергетика в съзнанието, която енергетика е светлината, която носи енергията  на  Вселената и твори Вечния Живот.

Енергетичният Лизизъм като стил на всички стилове пресъздава Творящата светлина. Разлагането на светлинния спектър разлага енергията под формата на цветове. Всеки цвят носи чистотата на основната тухличка на Вселената (Всемирната галерия). Разлагането на светлинния спектър е естественият анализ на световната енергия. Световната енергия, самоанализирайки се, поражда цветовете като презентация.

Цветовете са екзистенциите на естествения самоанализ на Вселената. „Другото име”, дефиниращо Енергетичния Лизизъм  е: Човешкото Субективно Повторение от Художника на Световното обективно Самоанализиране на Вселената, чрез която тя самоизобразява Себе Си като   Цветове и като Животворящ Принцип.

Енергетичният Лизизъм е стил за всеобщата Енергетична всеразтворимост на цветовете и формите помежду им, открит от мен, Принц Папа Жан и реализиран в картините ми, които, приемайки Енергията от екстрасензорната ми активност, продължават да я предават като Арт-Терапи-комуникация с положителен лечебен, естетически и духовен ефект.

Това е и моят  Манифест към човечеството за усъвършенстването му по модела, Образа и Подобието на Твореца!

ИМИПЛИКАЦИЯ НА КРЪГОВАТА ТЕХНИКА НА РИСУВАНЕ И « МОЗЪЧНИЯТ ОМНИЖАНОИЗЪМ 

Всичко произхожда от кръговата техника на рисуване, която може да се формулира по следната логичност.  

Забравили сте феникса на древните египтяни, змията, захапала своята опашка, при маите, създаването и унищожаването на света от бог Шива в древноиндуската митология... Това е цикличният порядък на кръговото движение!

Аз движа четката по посока на часовниковата стрелка, за да уловя времето.

Традиционната представа за времето е била свързана с неговата необратимост. А необратимостта на времето носела усещането и чувството за съдбовното и невъзвратимост на преживяното. Линейната представа за времето разкъсва връзката между минало и бъдеще, линейната логика ни изправя пред катаклизмите.

Естественото състояние на симетрията е нищото. Естественото състояние на асиметрията е битието. Това изисква сложна верига от философски тези и антитези.

Ще продължа, че кръговата природа на времето е изобретила цикличната техника, за която можем да добием представа чрез движението на часовниковата стрелка. Аз използвам този метод на рисуване. При старите, дори авангардни художници движението на четката е линейно. Те попадат в плен и на линейната логика, в плен и на необратимостта...”

Тази техника ми служи, не само да рисуваш, но и да живееш по нов начин.

Рисувайки с помощта на кръговата техника, ти се връщаш назад във времето... Това едно. Второто е, че ти можеш и да пътуваш в бъдещето и да избегнеш опасностите, които те грозят сега. Тях можеш да ги изживееш просто като спомен от миналото...

Кръговата техника ти позволява да не бъдеш пленник на времето. Тя е този шеметен кръг, който превръща нищото в нещо... Вие  можети ли да си представите нищото?

 Кръговото движение и непрекъснатото изпомпване и преливане на минало и бъдеще въвежда абсолютната симетрия, то обезсмисля и анулира времето...

 Но аз говоря за сливането между картината и рисувания предмет. Сливане! Което ражда шедьоври. Кръговата техника на рисуване забранява изкуството като дейност, различна от живота. Това е твоето сливане на Изкуството и Живота. Това е естетическият начин на живот...

Изкуството е изчезнало като изкуство, за да се превърне в логика, изграждаща действителността...

С Енергетичния лизизъм доказах, че съм на прага на кръговата техника. А да рисуваш кръгово, значи да рисуваш всемирно.

Да, наистина получих озарението за Всемирната галерия, точно защото поисках в едно платно да нарисувам всичко... Това е възможно само с кръговостта... Цикличната необходимост може да те отведе навсякъде Omnia in omnibus...Немския фантаст Волфганг Йешке предлага връщането в миналото да става с помощта на гравитационен механизъм. Знаменитият математик Курт Гьодел вижда в общата теория на относителността гравитационен механизъм, с който става връщане в миналото... Проектът му си остана само в идеален вид и не е намерил още физична интерпретация...Но, Аз видях преминаване на времето, чрез моят пра- пра- пра- внук, монитора на бъдещето Дейв Рийс.

 Картините, рисувани с помощта на кръговата техника, са вечни чрез своята едновременност, постигната чрез изравняването на минало и бъдеще.

 Пък и знакът на безкрайността не е ли два кръга, свързани един с друг?  Безкрайността е полегнала осмица...

 Енергетичен лизизъм е почти входът към техниката на кръговото рисуване. Почти!

Енергията на неговата логика може да отлее Времето в две форми - едната е линейна, а другата е кръгова. Класическата физика е безсилна да го обясни. Физиците улавят само линейната природа на времето. Единствено медитацията, мистиката и изкуството, живописта и музиката, преди всичко, притежават рецептори за кръговото време. Те могат да работят с него и кръговата логика.

Традиционната представа за времето е винаги свързана с необратимостта. А необратимостта носи чувството и усещането за невъзвратимост на преживяното, за неговата съдбовност.

Именно линейната природа на времето е виновна за различието между бъдеще и минало. Линейната логика е тази, която определя това различие.

Задачата на кръговата логика е да обезсмисли илюзията на Линейната логика, че е възможно да има време и битие. Защото битието и времето се продуцират само от Линейната логика. Само асиметрията позволява битие и време, докато Симетрията забранява и анулира времето, посредством изравняването на потенциалите и тъка, забранява произтичащото от него Битие. Защото естественото състояние на симетрията е нищото. Естественото състояние на асиметрията е Битието. Доколкото течението на Асиметрията е време, а изкристализиралото и спряло течение на Асиметрията е Битие.

Симетрията и кръговата логика е тази, която обезсмисля битието, защото прави всеки опит за асиметричност, и оттам за време и битие, нереален и несериозен. Самата кръгова природа на времето е изобретила цикличната техника, за която можете да придобиете представа от движението на часовниковата стрелка.

Но ако времето е кръгово, то става обратимо. И целият ужас от съдбата се анулира, изчезва...

Новата техника служи не само за рисуване, а и за да живееш по законите на кръговата логика. Защото, започвайки да рисуваш по кръговата техника, ти вече се връщаш назад по моментите и пътуваш назад във времето. Кръговото време чрез кръговата техника на рисуване ти позволява да избегнеш опасностите в Бъдещето, като ги изживееш предварително като минало.

Сюблимността на кръговото време е, че в него се помнят еднакво силно и едновременно и миналото, и бъдещето. А това едновременно помнене на минало и бъдеще възвръща абсолютната симетрия и обезсмисля, анулира времето.

Линейната техника държи картината и художника вън от действителността и между плода и натюрморта съществува дистанция - те са две различни събития. А именно тази дистанция векове наред раждаше изкуствоведството и интерпретациите, високопарно наречени естетики. Докато кръговата логика не оставя никаква дистанция между плода и натюрморта и никаква разлика между картината и рисувания предмет, които се сливат, и от двете се получава едно-единствено събитие. Кръговата техника на рисуване забранява изкуството като дейност, отлична от живота, и разрешава единствено естетическия начин на живот.

Не е необходимо повече в един момент да живеем, а в друг да рисуваме, защото, посягайки да рисуваме ние вече живеем. Изкуството е изчезнало като изкуство, за да се превърне в логика, изграждаща действителността. Но ако съзерцаването на плода е и едновременно негово създаване, то тук дейността на художника е идентична с активността на Бога. Път до кръговата логика е извървян чрез Енергетичния Лизизъм. Щом от всяко достигаш до всяко (omnia in omnibus), това е кръговостта.

Докато Линейната логика забранява достигането на всяко до всяко, като позволява само от някои събития да се достига до други. Принципът за непротиворечивост, типичен пример за линейност в логиката, забранява връзката на всичко с всяко и отразява необратими реалности. Обратно на него Принципът на противоречивостта е нелинеен и кръгов. Той разрешава връзката на всичко с всичко...

“А Всемирната галерия, която разширявам в себе си - рисувам ли всемирно, когато рисувам кръгово?”

“Само когато рисувам линейно, не рисувам всемирно. Получих озарението на Всемирната галерия точно защото поисках в едно платно да нарисувам всичко...”

А да нарисуваш чрез едно кое да е нещо, всичко друго е възможно само ако се движиш по кръговостта.

Движи се по кръга, мисли кръгово, рисувай кръгово и силата на цикличната необходимост ще те отведе навсякъде, където си поискал да бъдеш. Кръговата техника доказва: Едното място е мястото на всички други, необходимостта на единия предмет е свободата на всички други предмети. Ако чрез кръговата логика, бидейки на едно място, си навсякъде, то тогава чрез кръговата техника ти си във Всемирната Галерия, защото и кръговостта, и всемирността постигат само едно нещо (omnia in omnibus), сиреч всичко във всичко.”

Картините, рисувани по Линейната техника, имитиращи линейното време, са осъдени на преходност и гибел, защото са временни. За разлика от тях картините, рисувани по Кръговата техника, която повтаря кръговото време, са вечни чрез своята едновременност, постигната чрез изравняване на минало и бъдеще. Защото кръговото време, превръщайки миналото в бъдеще и бъдещето в минало, обезсилва временността и трансформира времето във вечност. Тогава картините, следващи течението на кръговото време, въртящи се в кръга на едновременността, не могат да излязат от този кръг и да разкъсат еквивалентирането на моментите, за да влязат в линейния порядък на моментите, наречен време. И това ги спасява от преходност.

“Тогава достатъчно ли е аз, художникът, да взема една картина, нарисувана линейно, и да я прерисувам по кръговата техника, за да й придам едновременност и тя да влезе във вечността?

“Да!” - бях категоричен.

“Но нали картините, както и да са нарисувани, след около 10 хиляди години се разрушават... Значи всички са белязани от преходността?!”

“Запомни отговора ми, и ако можете го предайте на всички художници: Вътре в своята краткост плодът на истинския художник крие кода на творчеството... Картините, нарисувани линейно, не достигат до Идеята на картината, а остават само в човешкото обожание на творбата. Единствено картините, рисувани по кръговата техника, успяват да преодолеят това обожание и да се доберат до Идеята на картината, която единствено може да им придаде Вечност...”

“Това  ми напомня Платонизма?! 

« Според него светът е нарисуван два пъти: Веднъж от Бога, нарисуван чрез идеите и затова идеален, и втори път, нарисуван от човека чрез нещата, които са копия на идеите, и следователно не нарисуван, а изкопиран...”

“Картините, рисувани кръгово, не са обикновени картини: те не са картини на нещата (каквито са линейните картини), нито пък са картини на идеите (защото “картини на идеите” би следвало да наречем теориите), а те улавят идеите на картините, и това им позволява да носят Вечността на нещата. Защото имаме и временна красота, и вечна красота. Временната красота е човешки постижима, а вечната красота е красота сама по себе си. Независимо от това дали съществува, или са я постигнали хора, ангели, богове, демони или кучета...

Идеите на картините ми и идеята  за Всемирна галерия, а и основният ми девиз: “На красотата с любов”  и „ Книгата на любовта” са по-важни от всичко, което съм създал до тук, за да достигна Вечността...”

Започнах да рисувам, мозачно омнижаноистични картини, които са всепомислещи, всепочустващи, всеобхватни, всеобразни, всецветни. Те се рисуват в мозъчната плазма с участието на 100 милиарда клетки, химични елементи и енергии свързани с енергетиката на 100 милиарда звезди от цялата Вселена и се пресъздават, комбинации сюжети от историята на създаването на Всемира. Те не могат да бъдат измерени като количество, за да участват в Гинес рекорди, понеже са създадени от комбинацията на 100 милиарда по 100 милиарда сюжета. Тъй като всяка клетка в мозъка е носител на цялата информация на Вселената и умножена по всички останали клетки се получават “ен” брой от минус до плюс безкрайни картини. Тези картини са продукт на кръговата техника на рисуване, Енергетичния лизизъм и Юниверсализма, които се превръщат в Мозъчен Омнижаноизъм. В момента работя по създаване на мозъчен принтер, който освен телепатично, може и чрез очите, като монитор да отпечатва в пространството мозъчните картини. В близко бъдище ще бъде изключена възможността за рисуване с непохватните ръце, а тяхните функции ще бъдат предназначени само за милувки. Милиони картини, които се образуват  в мозъчната плазма, се разлагат на квантово микроскопично ниво около 10 на минус 34 степен и като такава форма се уеднаквяват с останалата материя. Идеята на мозъчно омнижаноистичните картини е да се разпостраняват по телепатичен път, направо в мозъците на милиони хора, като видео филм или като изображение на бъдещето.                    

От  световноизвестния художник и писател

академик   професор Принц  Папа Жан

МНЕНИЯ НА ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ

доктор Тимен Тимев (Йохан Ге Мол, Материус Розенкройцер и Анубис)  - световно известен писател и философ:

Маестро Папа Жан е благородник в живота и авантюрист в познанието.

Там, където боговете застиват в глупаво самовъзхищение, Папа Жан, непокорен на собствената си радост, безразличен към поредния си успех, отегчен от овациите, които предчувства, тръгва към поредната си авантюра, сега вече интелектуална или не, но това вече няма значение, защото в кривото царство на живота всеки подвиг е правилен.

Той е винаги монах и воин едновремено.  Всички тези превъплъщения, които приема душата му - поет, художник, колекционер и меценат на изкуството, създател на нов стил в живописта - "Енергетичен лизизъм", на ново духовно учение - "Жаноизъм", природолечител - са само човешки и блед израз на една по-горда и неизтощима страст: Красотата!

Но недоволен от бурния живот и евтиния нарцисизъм на естета, той се опитва да срещне тази красота под един по-горчив и печален образ - Истината. Тази обидна и надменна женствена форма на Красотата става неговата последна и окончателна любима.Той е този вулкан от енергия, на когото му е безразлично във каква форма ще се отлее. Непрекъснато във възбуда към художествения стимул, независимо дали спрямо Земя, Жена или Идея, той признава само една несподелена страст: собственото си презрение. Винаги можем да го видим, разхождащ се с една полупрезрителна и самокритична усмивка. Затова непрекъснато преследва собственото си видение като непознат и все пак хиляди пъти нарисуван образ. Самотен с милионните образи в душата и молещ за общуване единствено със своя надменен АЗ. Енергията му осигурява почести в самота, които благородството му отхвърля снизходително в обществото. Горд с космоса от видения и идеи, който му принадлежи, и скромен с човешките си картини, които той рисува в час на скука (триста платна за година), той с тъжна, иронична усмивка, в самота разсъждава над себе си - дали съм повече талантлив, отколкото плодовит? Дали ще прегръща идеал, логика, състрадание или нов стил в изкуството, за него винаги е израз на даряващия екстаз. Освен писател и художник, Папа Жан е и природолечител, лекуващ с биоенергия. Картините му притежават енергиен лечебен ефект с екстрасензорна активност. Енергетичността на ескстрасензорните му способности се е превърнала в енергетика на цветовете, от способност на индивида, се е превърнала в способност на творенията му, които, еманципирани от художника, сами реализират Арт-Терапи-Комуникация. Притесняван от непрекъснатият си енергетичен поток в изкуството и в живота, за да се освободи от неговата напираща мощ, Папа Жан се принуждава да създаде нов стил в живописта - "Енергетичен лизизъм". Стил за всеобщата Енергетична Всеразтворимост на цветовете и формите помежду им. Мисионерът Папа Жан помогна на хиляди хора в своя живот да оцелеят физически и духовно."

Валя Андонова – поетеса, преводач англииски

  Налага се да напиша това пояснение, което би могло да бъде и своего рода оригинална рецензия на писателското творчество на световно известния български художник,  писател и поет, Академик професор Принц Папа Жан

Макар и да не е нужна визитната му картичка, този уникален творец с богата словестност вече има написани над 20 хиляди страници философия, поезия, проза, хайку-жаноизми, както и научни теории, събрани в 133 книги. Сред които изпъква мнението на  Радио BBC за НАЙ - скандална книга на хилядолетието, световният бестселър, еротичен трилър мултироман „Лунен оргазъм”, издаден на български, руски, англйиски и др езици. В между които и трилогията "Всемирната Галерия Принц Папа” - великият поет и прозаик  е автор и на поетичния сборник «Бисерна полуда», на «Хайку – жаноизми» и др. творби. С «Хайку – жаноизми» акад. проф. Принц Папа Жан създава нови открития в познанието, въвеждайки ново духовно учение "Жаноизъм", същността на което се разкрива чрез посланията в неговите книги и картини и е основоположник на ново направление в литературата «Хайку - жаноизми», както и на ново направление в поетичната проза «мултироман». Професор, философ, Папа Жан е повлиян от философията на Розенкройцер и е основоположник на нов стил в живопистта , известен като „Енергетичен лизизъм”.

В основата на тази поема, написана от мен с поклон пред творчеството на Папа Жан е залегнало впечатлението ми от творчеството на световно известния художник, философ, поет и писател и конкретно от въздействието, което ми оказаха мултиромана „Лунен оргазъм” и романа „Магазин за въздушни кули”. „Лунен оргазъм” е наистина уникална творба.Читателят е в дилема –дали е повече нормален, отколкото е гений творецът- този уникален енергиен феномен, който е и главен герой в романа, или е обратното. Поемата ми, написана като реверанс на читателя звучи на места и като лека иронична шега с Папа Жан, с егото му, на познал себе си гений, възприет вселенски насериозно, за да е уместен някакъв бледнеещ коректив или критика. рисува, за да остави на поколенията прекрасните си творби.Уникален творец, с богата словесност.Прекрасен,  поет и прозаик, от прозата и от поезията му струи завладяващо съзвучие. Интересно и богато, претъпкано с метафори в постройката си творчеството на Папа Жан разкрива неизмеримо бързия полет на мисли и видения, които са толкова цветни и богати, че само голям талант може да ги опише така всеобхватно. Впечетлена съм от последните му книги „Книга на любовта”  и  стихосбирката  „Лубов във тишината”, Толкова възвишани и гениялни че не могат да се сравнят с нищо подобно написано до сега в световната литература.

 Такива гениални хора не бива да се оставят и миг да не бъдат подтиквани и провокирани да творят. Би било огромна загуба за поколенията и ден да не създават креативите си –защото изпод талантливата им ръка се раждат непреходни за една нация творби, които се локализират в съкровищницата на българското изкуство.

ОТКРОВЕНИЕТО - ОБРАТНА ВРЪЗКА

Дали е сън, обсебен от кошмар?

Ти просто го изрече- това ще е последният роман.

Видях очите ти и те познах,

Макар умишлено намацана със много грим,

проливах тайни сълзи и трептях,

докосвайки с целувка творческите ти ръце.

Благодаря ти Папа Жан.

За чудото, което даряваш на света със четка и перо.

Идеи, мисли и мечти

посипаха се във жарта,

където тлееше тук-там жарава, живинка,

заряд на гения, заровил като меча след война,

перото си във пепелта.

А рухнаха така спонтанно,

като кръвта от рана на ранен боец,

идеи смели с обемите на океан,

идеи, тъй високо устремен

към връх самотен, и непостижим,

където гордо като пряпорец блести в тъгата си дори,

гений на светец,

геният на Папа Жан.